Вятър да си...

Вятърът скача на ластик между жиците,
после хвърля прах по стъклата.
После литва в крилете на птиците,
после пак се превръща във вятър.

Крие се в клоните на онази топола,
за да скочи изведнъж върху хората.
И въобще - упражнява глаголите,
без да чувства и капка умора.

А сега се е скрил там, зад ъгъла
и причаква човека с каскета.
Сигурно ще го грабне бързичко
и ще го хвърли в небето.

Вятърни работи. Забавлява се.
Зимата е такава скука.
Ей го на - по асфалта търкаля се.
И изобщо не му и пука...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.