Пази ме...и себе си пази

Понякога си мисля,
че съм порцеланова -
със тези чувства,
дето все се чупят,
със крехките си,
бели блянове,
които често
звънко
се пропукват...
И затова оставам
зад витрината.
Понеже
се страхувам
от докосване.
Стъклата сигурно
не могат да ме скрият...

Ще можеш ли
в сърцето си
да ме поносиш?

А аз ще мога ли
да се запазя цяла?
Или отново
ще се счупя
през средата?
И всъщност...
искам да остана бяла-
едно парченце порцелан.
В душата ти.

(когато се порежеш на порцелан, боли ужасно много)

2 коментара:

  1. Keep me within You ...and take care of Yourself

    Sometimes I think
    I'm a porcelain girl
    with feelings so fragile
    and so much tender
    and my dreams so soft,
    as white as true pearl
    that tinkle and crack
    and makes me remember

    That's why I just stay
    behind the glass-case
    because I'm afraid
    of being touched
    the transparent window
    can't hide my own face
    But can You then carry me
    in Your heart with no latch ?

    And will I be able
    to keep myself unbroken
    or will I again crack
    ... in the middle ?
    Maybe, in fact,
    I want to be a white token
    a bit of a porcelain
    in thy* soul...a white riddle
    .....

    (It hurts so awfully much when You cut on a porcelain )

    ========================
    *thy = your

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.