Запази ме...

Минава полунощ. Ти спиш.
Звездите са излъскани до блясък.
Луната опетнена си мълчи.
И вместо нея-птичи крясък.
Почуквам на прозореца ти. С дъх.
Дали ще се събудиш да отвориш?
Облечена съм само в горски мъх.
И идвам да ти отговоря.
Защото в предния си сън
ти ме попита има ли ме или съм измислена.
Сега съм тук. Стоя отвън...
Незнам лъжа ли съм ,или съм истина.
Дали съм измечтаната от теб
и после сбъдната от някаква магия,
или съм истинска, от плът,
дошла в съня ти да се скрие?
Не искай да съм истинска.Недей.
Ако съм истинска, навярно ще боля...
Сънувай ме.Пиши ме.И ме пей.
Кое по-истинско е от една мечта!?