Какво като вали!? Във мен е слънчево.
Аз цялата съм жълта светлина.
Пресичам боса мокрогърби улици,
прескачам дъждопийни локви и тъга.
Какво като е сиво!? Аз съм пъстра.
Душата ми е шарена дъга.
Чадъра си го нося като лодка-
събирам там капчукова вода.
Дъждовно-омърлушените хора гледат странно.
Със сиво-кални погледи замерват моя ден.
Не,не обичам дъжда...Но пък той ме обича
и нежно-влюбено покапва върху мен.
Чертае тесни криволичещи пътеки
по голите ми летни рамене
и после спуска ги надолу по ръцете,
и не ,съвсем не иска да се спре.
Подтичвам наваляна по асфалта.
Дъждът целува с трепет моето лице.
Ех, тези капки...Нека да целуват!
Аз бързам пък,за да целуна теб.
Такава мокра, със сърце от слънце,
с душа ,ушита от дъга,
ще спра пред теб, ще се усмихна
и всичкия си дъжд ще ти даря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар