Прозява се слънцето.Прегръща го здрача-
този магьосник с лилави очи.
Тополови пухчета разсеяно крачат,
а после се сплитат с мойте коси.
Розови облаци, поръбени в златно,
въздишат суетно и чакат луната.
Въздухът липов е.Птиците-сребърни.
Вятърът...скрил се е.Звъни тишината.
Гребвам си шепичка пурпурен здрач,
капвам му малко аромат на кайсия,
смесвам ги с щипка звезден прашец,
пошепвам :Обичам те!...
Направих магия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар