Магия по залез

Прозява се слънцето.Прегръща го здрача-
този магьосник с лилави очи.
Тополови пухчета разсеяно крачат,
а после се сплитат с мойте коси.

Розови облаци, поръбени в златно,
въздишат суетно и чакат луната.
Въздухът липов е.Птиците-сребърни.
Вятърът...скрил се е.Звъни тишината.

Гребвам си шепичка пурпурен здрач,
капвам му малко аромат на кайсия,
смесвам ги с щипка звезден прашец,
пошепвам :Обичам те!...
Направих магия!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.