Дали на вятърът му е студено, като духа?
Дъждът намокря ли се от водата?
Защо по залез слънце е лилаво?
И кой отхапал е парченце от Луната?
Защо престанахме да вярваме във чудеса?
защо държим да бъдем винаги логични?
Нима забравихме, че сме били деца
и се обрекохме на прозаичност?
Не искам да съм възрастна и безчудесна...
Във моя свят все още има феи!
Ще яхна еднорога си и ще препусна
из приказките ,дето в мен живеят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар