Свикнах с твоите вълшебни сънища,
в дъхави, топли нощи...безсънни.
Да сънувам приказки на яве,
почти докато утрото разсъмне.
А онова лятно вино,така ме опива
с аромата си на ягоди и на череши.
И... на пролетни ангелски устни.
...Тази песен тогава звучеше...
Беше твоят нощен подарък за мен.
И звездите се зъвртяха в небето...
А Луната учудена, плахо погледна,
и надраска с лъчи после нещо в морето.
Може би пишеше своя лунен сонет,
върху лист от вълни и от пяна,
вдъхновена от лятото,вдъхновена от обич,
вдъхновена от нас, когато сме двама...
Мастилото лунно попиха вълните,
а после шепнешком, говореха с брега
за онези двамата, приказно-среднощните,
дето не заспиват и вярват в чудеса...
Няма коментари:
Публикуване на коментар