Ето ме

И не веднъж в съня си си ме викал.
И не веднъж за мене си копнял.
И не веднъж луната си разпитвал
дали наистина си ме видял.

Ужасно дълго си ме търсил...
И чакал си ме цял един живот
да стъпя тихо и на пръсти
в душата ти по мраморния под,
и да прегърна тежките колони,
които си издигнал сам,
със топли длани да погаля
студът пълзящ във твоя храм.

И ето ме - пристигам във съня ти.
И ето ме - нали за мен копня?
А на луната...моля те, не вярвай.
Луната има две лица...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.