С тях...

Един след друг напускат залива.
Скалите онемяват от тъга.
Понася ги в прегръдката си вятъра.
Морето посивя от самота.

Блестят перата-перли лъскави.
Размах широк и шепот на криле.
Целува ги за сбогом слънцето-
искрици бели в синьото небе.

И сякаш, че със ятото от лебеди
отива си и част от мен.
Мечтите си във пясъка заравям
и чакам да покълнат някой ден...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.