Когато свойте плитки тъмнокоси
Нощта разпусне и покрие с тях света
и по небесните поляни хукнат боси
звездите диви и влюбчивата Луна,
в каляска от разрошени божури
със пъстрокрило-пеперуден впряг
лилави сънища към теб изпращам
със дъх на първи,недокоснат сняг.
Във тях пристъпям много плаха, тиха
облечена във теменужена мъгла.
Денят ти сив от мислите изтривам
и ставам твоя,чак до сутринта.
А с изгрева, от гларуси събуден,
по стълба ,сплетена от слънчеви лъчи,
аз си отивам-сън недосънуван.
Ще се завърна пак,когато свечери...
Няма коментари:
Публикуване на коментар