Завинаги

Не беше ли началото на лятото,
когато аз във теб се влюбих?
Да, спомням си китарения вятър
с крила на пъстри пеперуди.

И помня първата целувка-
сърцето ми кънтеше във гърдите.
А после легнахме на пясъка
и ти ме нарисува във звездите.

Дали за тебе ще остана
завинаги Единствена Луна?
А ти за мен- любимия
ловец на пъстри хвърчила?

Завинаги...Но ДНЕС нали те имам!
Нали СЕГА си моят кораб бял,
а аз съм твоето море и твоят пристан,
и всичко за което си живял!