Картината, която ти...

Във рамката на нощния прозорец
картина ти ми нарисува.
С една Луна, безброй звезди
и облаци, които се целуват.

За да не бъде тъй сама Луната
ти свещ на масата постави.
-Картина!- каза ми...А бе магия!
Среднощно чудо с мен направи.

И как да ти повярвам ми кажи,
че стиховете скучни ти се струват,
щом можеш със един прозорец само
картини омагьосващи да нарисуваш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.