Във рамката на нощния прозорец
картина ти ми нарисува.
С една Луна, безброй звезди
и облаци, които се целуват.
За да не бъде тъй сама Луната
ти свещ на масата постави.
-Картина!- каза ми...А бе магия!
Среднощно чудо с мен направи.
И как да ти повярвам ми кажи,
че стиховете скучни ти се струват,
щом можеш със един прозорец само
картини омагьосващи да нарисуваш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар