Звънят липите от пчели.
Дори и вятърът се е заслушал.
Един врабец наперено си чикчирика,
а друг до него мълчаливо се е сгушил.
А слънцето, като ленива котка,
по небосклона мързеливо се изляга.
По обед сенките изчезват.
И моята на някъде избяга.
Навярно и е писнало от мен.
Решила е да си почине малко.
Омръзнало и е да я катеря
и да я спускам по пързалки.
Обаче знам, до час ще се завърне.
Небрежно ще се лепне пак за мен.
Ще ми разкаже две-три тайни.Ще ме обича...
...до обеда на следващия ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар