Понякога приличам на звънче,
съня ти нарушило, без да пита.
Понякога съм златното ключе,
отварящо вратата към мечтите.
Понякога съм плюшена играчка
и роня сухи плюшени сълзи.
Понякога звуча като задачка,
която ти не можеш да решиш.
Понякога на вкус съм като пролет,
която завладява сетивата.
понякога съм дива птица в полет,
а ти ме гониш долу из полята.
Понякога съм призрачна въздишка,
изтръгната от твоите гърди.
А искам да съм сребърната нишка,
която цял живот да следваш ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар