Захарна приказка

Луната се търкулна като меденка
сред свойте курабиени звезди.
А захарно-памучни облаци
очакваха бонбонен дъжд да завали.

И блоковете станаха от шоколад.
Светлееха прозорците-бадеми.
Един бисквитен тротоар
ухажваше асфалта карамелен.

Като Хензел и Гретел сме...само без вещица.
Отчупваш ми парченце нощ канелена.
А меденковата Луна така притихна.
Гушни ме, малко ми е сладоледено...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.