Луната се търкулна като меденка
сред свойте курабиени звезди.
А захарно-памучни облаци
очакваха бонбонен дъжд да завали.
И блоковете станаха от шоколад.
Светлееха прозорците-бадеми.
Един бисквитен тротоар
ухажваше асфалта карамелен.
Като Хензел и Гретел сме...само без вещица.
Отчупваш ми парченце нощ канелена.
А меденковата Луна така притихна.
Гушни ме, малко ми е сладоледено...
Няма коментари:
Публикуване на коментар