Днес небето в сиво се е пременило.
От облаци оплело си е одеал.
А Слънцето сърдито се е скрило,
обидено, че го нарекох портокал.
Уж идва лято, а от студ потръпвам.
Добре поне, че Вятърът заспа...
Ще завали. Какво пък?Нека да изкъпе
дърветата, тревите и пръстта.
Обаче като няма Слънце на небето,
душата ми помръква мълчалива.
Във ла минор затупква и сърцето
и някак ми е празно, некрасиво...
Поне да завали! Да си попеем
с капчуците и мокрите врабци.
А после, току-виж Дъга изгрее.
Е, хайде де! Поне да завали!
Няма коментари:
Публикуване на коментар