Понякога се сливам с нея...

Тази тънка, неделна Луна
е увиснала в мрежа от клони
(сякаш легнала в плетен хамак)
и наднича към мен на балкона.

Нежен бриз я полюшва полека,
тя премигва свенливо с очи
и изглежда ефирна и мека
и загадъчно нещо шепти...

Ти не знаеш какво ми разказва.
Само аз и разбирам гласа.
И в очите ми бавно пролазват
две парченца неделна Луна...

4 коментара:

  1. лунно...само ти умееш да пишеш така приказно-красиво!

    ОтговорИзтриване
  2. хихи :)
    Мерси, мерси, но аз познавам и други хора ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Sometimes I'm merging with Her ...
    (When The Moon and Me become one)

    This...slim bluish Sunday silvery Moon
    it has hung in a net made of high dark tree branches
    as if lying in hammock on its back , a cocoon
    and it peers to me on my balcony crunches

    The breeze is so soft, it is swinging Her gently
    She is blinking so shyly with Her tender eyes
    She looks etherial ,soft-light it is sending
    whispering something mystical , as if She cries

    You don't know at all what she really tells me
    because it's just me who can hear her voice
    in my eyes she is crawling so slowly and tenderly
    and leaving two Sunday bits of Her, slender joists...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.