Тогава няма да поискам да си тръгна...

Идея нямаш колко те обичам...
Идея нямаш колко ме е страх.
И как съвсем безпътни криволичат
пътеките из моята душа.
И за това понякога замлъквам,
заслушана в гласа на пеперудите,
защото ми е непосилно трудно
да изговоря с прости думи чудото.
И за това понякога се скривам
под сянката на първото кокиче.
Защото чакам в мене да премине
страхът от силата, с която те обичам.
Когато превъзмогна себе си,
когато скъсам на парченца този страх,
ще се заключа тихичко в ръцете ти
и цяла вечност ще остана там...

2 коментара:

  1. Then I wouldn't like to leave ...

    You have no idea how much I love You
    You have no idea how much I'm afraid
    all the roads are unbound and so very winding
    all the roads in my soul simply evade ...

    That's why I stay silent from now and then
    and I wanna hear the butterflies' voices
    because It's so hard to feel & understand
    and say simple words for this wonder of choices.

    That's why I sometimes hide very shy
    under the shade of the very first snow-drop
    because I am waiting to pass or to fly
    the fear of strength that I love to the top.

    When I get myself over, though very hard
    when I tear this fear in thousands of pieces
    my body I'll lock in your palms ( be my guard )
    and I will stay there till eterninty ... kisses ....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.