Щастието е толкова лесно...

Целува залезът извивката на хълма
и облаците се обагрят във червено.
Една Луна смутено се търкулва
по дланите на пролетното време.

Не диша вятърът. Мълчи, приведен,
между цветчетата на бухналите клони.
Звездите кацат тихо по небето.
И всичко е като отключен спомен.

Мирише на събудени треви.
На дъжд от юг. На полет птичи.
Така е хубаво, че само се мълчи.
И аз обичам, и обичам, и обичам...

2 коментара:

  1. Happiness could be so easy ...

    The sunset is kissing the curves of the hill
    and ... all the clouds are burning in red
    a shy Moon is rolling on the coming April
    down on the palms of the spring green-side bed

    The wind isn't breathing, It stands still, even bent
    among the small blossoms of the spring branches
    The stars perch slowly in the sky , above land
    everything's like an unlocked memory that lauches...

    There is a fragrance of woken-up grasses
    of a soft Southern rain, and a birds' flight above
    it is so nice and silence embrases us
    and now I can say I feel love , only love ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.