За да знам, когато ме повикаш

Нямам име.
Имам много имена.
Затова сама не знам коя съм.
Сутрин съм отрязък от Луна,
вечер ставам статуя от пясък.

И съм малка.
Като цвят на вишна.
Вятърът ме гали с тихи пръсти.
После съм голяма. Като истина,
след която лесно се възкръсва.

Черно-бяла съм.
От филм на Чаплин.
И е тъжно, дето нямам думи.
Но съм също многоцветен разлив
в устните на твоето безумие.

И съм всичко.
По ръба на нищото.
Губя се, когато се намирам.
Ще попитам просто:
Искаш ли
ти да ми измислиш ново име?

7 коментара:

  1. Удоволствие е прочита на всеки твой стих!

    ОтговорИзтриване
  2. http://ellabellarina.files.wordpress.com/2008/03/creativity.jpg

    ОтговорИзтриване
  3. To know When You call me

    I don't have one name.I have a lot of
    That's why I don't know Who I am in fact
    a piece of the Moon in the morning (or sort of)
    and a statue of sand in an evening, intact

    I am so little like morello soft blossom
    and the wind pampers me with his tender palms
    then I am big ,as truth ,so colossal
    after which I can easily ressurect in the psalms

    I am ... black-and-white , as a movie of Chaplin
    and it is very sad that I lack all the words
    I am also a colourful overflow and a chaplet
    in the lips of your madness (together with birds)

    I am all, I am everything. On the edge of the Nothing
    I am finding and losing - it is ... all the same
    I'm asking you simply, not at all baffling :
    "Would you like (as a present) to give me a new name ?

    ..........................

    ОтговорИзтриване
  4. благодаря, че ме четете, благодаря, че ви вълнува, благодаря за цветята :), за усмивките, които ми носите и за всичко!

    ОтговорИзтриване
  5. Някога, когато те открих в Стиховете,бързах, щом вляза, да прочета нещо твое.Тогава за себе си те наричах Слънчевото момиче :) Не мога да не кажа , че и сега стиховете ти излъчват светлина, макар по-различна от преди.
    Усмихнат ден от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мерси, Ружена :)
    Много се радвам, че си тук!

    Сега съм малко като Луна - на светли и тъмни петна, но сигурно е присъщо за хората...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.