Извънсезонни чувства ме връхлитат...

Пожарите на дългите лета,
в които търсех твоята крайбрежност,
преминаха във тъжен листопад
по клоните на есенната нежност.
Един оранжев късен минзухар
проби земята с острата си жажда.
И после зимата затрупа с тишина
онези думи, дето те възраждаха.
Аз станах най-невидимия слънчев лъч
и много тайно стигнах до ръката ти.
А след това търкулна се светът
по дългите пътеки на раздялата.
Навярно може само пролетта
да ме напише нова. И по-правилна.
Но ти едва ли имаш топлина,
която да ме стопли огледално.

2 коментара:

  1. Out-of-season feelings are falling on me...

    The fires of the lengthy summers
    where I was looking for your shore
    have turned into a sad fall - drama
    perched on the branches of the autumn lore
    A late and burning orange crocus
    poked down the Earth to quench its thirst
    and then the winter silence locked us
    into the words that ressurect and burst
    A sunray I became - I was transparent
    I reached your hand so furtively and sly
    the world came tumbling,looking quite barren
    onto the long paths of parting , without a cry
    Maybe, only MIss Spring can write of me
    and make me new , regular , better
    the warmth is just hardly what You have in thee
    I can not feel cozy in the mirror of Your letters...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.