Ще се събудя...

Затварям думите във стъклени буркани,
за да запазят аромата на обичане.
На мен самата ми е адски рано
от себе си да се отричам.
Едва ли повече ще ме боли, отколкото
боляло ме е всеки път преди.
Това е просто нова обиколка
с карета от накъсани мечти.
Обаче пътят си е път. И аз го зная.
По-бавно го вървя. И се страхувам.
Ти няма да ме чакаш там, на края.
Какво пък... Щеше да е чудо...
Така че нищо, ама нищо ново.
Сега ще се целувам със дъжда.
А утре всичко ще е шепа спомени,
които някой е събирал през нощта...

4 коментара:

  1. I'll wake up ...

    I close my words into some glassy jars
    to keep the scent and aroma of affection
    and for myself It is early ,maybe quite craze
    myself to deny (in an old-new selection)
    It would hardly hurt me more than ever
    I felt in this way , I felt it before
    it's just a new lap (it isn't forever)
    with a dream chariot - most of it torn
    but I know the road, I know it well
    I'm walking it slowly and I am afraid
    You won't be waiting for me in the end
    It would have been miracle ,but it's too late
    So nothing is new, absolutely nothing
    now I'm gonna exchange kisses with rain
    tomorrow - a handful of memory-writing
    someone will have gathered when the night fell...

    ОтговорИзтриване
  2. Ревераенс- този стих е като сън, балгодаря, че мога да се откривам в невероятна поезия :) Усмивки !!!

    ОтговорИзтриване
  3. Просто ме остави без дъх. За пореден път, впрочем , питам се, колко ли е богата душата ти ???
    Много прегръдки !

    ОтговорИзтриване
  4. Ян, мерси :)

    Дами, удоволствие е за мен да откривам стъпките ви по покривите :)

    прегръдки за всички!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.