Почти научно и почти на шега

Аз съм Марс, казваш...А ти си Уран.
И сме на светлинни години далече.
От коя ли сила, не знам,
сме така упорито привлечени?

Има ред във Вселената, знаеш ли...
Тъй де, сред всеобщия рошав хаос.
Всички атоми подредено крачат.
Само ние не сме във час.

Как ще стигнеш до мене, кажи ми?
По трасето на Млечния път?
Но това са светлинни години!
При това - ще смутиш редът.

Дай да станем едни метеори.
Да летим накъдето си щем.
Току-виж - пресечем траектории
и един до друг вземем, че спрем.

То ще бъде космически сблъсък.
Някъде там, накрай световете.
И ще станем или черни дупки,
или две пощурели комети.

Или даже, на пук на законите,
ще се случи Големият взрив.
Нека гледат това астрономите -
как се ражда Вселена с мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.