От цели сто години...

Създадох те в един прозрачен сън,
в онази нощ, когато беше много тихо.
Когато кръглата оранжева Луна
залепяше снежинки по звездите.
А някакъв самотен, лек ветрец
въздишаше над спящите площади,
И къщите, подвили колене,
си спомняха за лятото и гларусите.
Създадох те такъв един, смутен,
и плах, и много, много влюбен.
Сега те чакам …да познаеш в мен
Принцесата, която да събудиш…

6 коментара:

  1. Приказен е всеки твой стих!
    Благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  2. In a hundred years ...

    In a transparent dream , I created you
    in that Night when It was so quiet
    when the round ornage Moon in the sky blue
    was sticking snowflakes on stars looking violet

    A lonely light and playful breeze
    was whispering above the sleeping squares
    and all the houses bent into their knees
    remembered summer and the gulls up there

    And I created you , a little bit shy
    and timid and in love , so much in love
    Now I am waiting to find me in your eyes
    and see the Princess whom to wake up ...

    http://www.youtube.com/watch?v=5hVq3vSKOiU&feature=related

    ОтговорИзтриване
  3. Създаваш сънища, пишеш приказки и вдъхваш живот . Свят, който е жив - диша, обича, тъгува...
    За мене е привилегия и удоволствие да чета.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  4. ами...моя свят :)
    Всеки си има по един такъв, нали?
    Благодаря, Принцесо :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.