Много тихо...

Тази нощ слага нова Луна.
Още мъничка, бледа и крехка.
А звездите свенливо трептят
и се сгушват плахо в ръцете и.

Моите ириси стават небе -
нощно, тъмно...и искащо тебе.
А един облак бавно преде
бяло-синкава тъничка мрежа.

Как да стигна до теб ми кажи...
По небето опитах - не стана.
Станах птица. Летях призори.
Но пустееха вечер поляните.

Как да стигна...не знам. Не разбрах.
Ето...днес съм едно новолуние.
Би ли стигнал до мене сега?
Имам нужда да бъда целуната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.