Луната се пързулна по комина.
Увисна над последния етаж.
Поръби силуета си със синьо
и птиците по клоните приспа.
Събуди котките и нощните пазачи.
И стана муза на един поет.
Наля коняк във пет- шест чаши
и много нежност в нечии ръце.
А аз отново просто си я гледам.
Отново със Луната си мълчим.
Изглежда за това ми казват често,
че имам пълнолуния в очите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар