Луни

Луната се пързулна по комина.
Увисна над последния етаж.
Поръби силуета си със синьо
и птиците по клоните приспа.

Събуди котките и нощните пазачи.
И стана муза на един поет.
Наля коняк във пет- шест чаши
и много нежност в нечии ръце.

А аз отново просто си я гледам.
Отново със Луната си мълчим.
Изглежда за това ми казват често,
че имам пълнолуния в очите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.