Като писмо, изпратено по гълъб...

Гларусите - бели сенки във тъмната нощ
си разказват моряшки истории.
Светлината се сви на кълбо
и изчезна във нечий прозорец.

Тишината на пръсти се вдигна
и откъсна звезда от небето.
После слезе и бавно премина
в замечтания пулс на сърцето ми.

А пък някакъв кораб далечен
си измисли въздушни платна.
И политна със тях над морето
и над спящия пролетен град.

Ако стигне до тебе, да знаеш,
че е пълен със обич до горе.
Ти къде си - не знам. За това
я изпращам с летящия кораб :)

5 коментара:

  1. Like a letter sent by a dove ...

    The sea-gulls - white shadows in dark night
    are telling each other strange seaman stories
    the light cuddles softly and get out of sight
    in somebody's window disappeared and falling

    The silence rose up on its tender tiptoes
    and picked up a star from the sky - going dark
    then slowly went down ,passing by windows
    and flowed in the dreaming pulse of my heart

    And a ship that was looking very far, distant
    figured out for itself airy sails
    and it flew over sea , looking like mystery
    above the spring city ,as if from a tale

    If It reaches you , you have to know
    that it's full of much love ( to the brim )
    where are you ? - I simply don't know
    but this ship's carrying all , and I swim ...

    ОтговорИзтриване
  2. http://www.youtube.com/watch?v=R5Kfkgdoo3k&feature=channel

    :)

    ОтговорИзтриване
  3. тенкс, Ян :))) (+27%!)

    А ти, с хубавите случайности, дето не знам как да се обърна към теб, получаваш една еееееей такава усмивка + това
    uletai so mnoi.mp3, за което се извинявам, че е в такъв вид, ама само така успях :)

    ОтговорИзтриване
  4. Да го наречем - Макsим Мой Рай
    www.dailymotion.com/video/x6c3fk__music

    Трудно е да си представиш, че понякога едни и същи думи могат да бъдат комбинирани по толкова различни начини и винаги да създават великолепни картини. Поклон за стиховете ти. Създават рая.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти :)
    Не знам дали някакъв рай създавам с думите си.
    По-скоро един мъничък свят, който живее в мен, но който е и отражение на света, който очите ми виждат.
    Колкото до думите - нали знаеш - думите имат силата да въздигат до небето, но и да убиват. Сами по себе си, като съчетания на букви, създадени за да назоват нещо, едва ли биха имали тази власт. Тя идва от другаде - от чувството, което е вложено в тях.
    Понякога си мисля, че разхищавам думите. И трябва да спра.
    Но не мога :(
    И отново ти благодаря, за всичко.
    Аз, всъщност, за това обичам толкова руската музика - заради текстовете. Просто са толкова красиви... Понякога си мисля, че руският език е създаден да се пише поезия на него. Всъщност, винаги си го мисля това :)
    И май се получи едно доста дълго лирично отклонение, нооо явно имах нужда да се споделя :)
    Весели празници и много светлина ти желая!:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.