Позволи ми...

Отварям си прозореца. Да влезе нощ.
Какво като е хладно. Аз съм топла.
Луната е виенско колело,
което ме завърта на обратно.
А някъде по въздуха трепти
една изплъзнала се мисъл, че ме искаш.
Улавят я високите звезди,
и после вятърът я спуска ниско, ниско.
Почти...почти до моето лице.
Усещам, сякаш ме целуваш.
Недей да казваш, моля те, недей,
че ти дори ... дори не съществуваш.
Защото аз си зная, че си там...
Макар, че "там" къде е...кой ли знае.
Но аз те чувствам в пулса на нощта
и просто имам нужда да мечтая.

4 коментара:

  1. Let me ...

    I open my window .I let the Night in
    No matter it's cold.Because I am warm.
    The Moon above me is a high Ferris wheel
    that turns me about in the opposite form

    Somewhere in the air there is a pure thought
    a slipped between words that You want me so much
    the high stars make of it a very small knot
    and then the wind goes ...so low , almost touch

    it is almost touching my tender face
    and I can feel that you're kissing me
    please,don't even say it, in any way
    that you don't exist,and you are missing

    Because I know, that you are there ...
    although No One knows where that place is
    but I can feel You in the pulse the Night shares
    and I need so much to dream in such cases....

    ОтговорИзтриване
  2. усмих :) мечтите са жизнено необходими!!!.. за феите и душите ;) гуш*

    ОтговорИзтриване
  3. да, Небесна :))
    Обаче все по-често се убеждавам, че предпочитам да имам 100 несбъднати мечти, отколкото една сбъдната.
    Защото понякога нали знаеш какво става с мечтите, като се сбъднат...така болят, и така им изчезва красотата, че не знаеш от кое ти се плаче повече - от нараненото, или от това, че си изгубил една приказна мечта.
    За това - предпочитам да мечтая :))
    *прегръд*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.