Откъснах клонка вятър от черешата
и после стана лесно да летя.
Небето слезе ниско, до лицето ми
и ме напръска с шепа светлина.
Реших спонтанно - днес ще съм калинка
и нарисувах точки по крилете си.
Едно врабче по име ме извика
и с него съчинихме песничка.
Довечера навярно ще съм котка.
С опашка на райета, с меки лапки.
Така е... Имам сто живота,
събрани във един. Поне за кратко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар