Седемнайсет звезди.
Толкова светят в прозореца.
И отрязък Луна над заспалия покрив.
Срещу мене седи
Тишината на стола.
И мълчи с твоя глас.
И не и се говори.
И...какво ли ще каже...
Все едно ми е вече.
Нека просто флиртува спокойно със здрача.
Аз броя светлинките на Голямата мечка.
И не зная защо,
но така ми се плаче...
Няма коментари:
Публикуване на коментар