От зори, от зори, от зори до късна вечер...*

(иначе би трябвало да се казва "Настроение", но сигурно ще е 553 842 117 стихче с такова име, а то държеше на своята неповторимост:))

Разминах се с един кипарис сутринта,
а той звънеше. Целият звънеше!
И пееше, навярно, със гласа
на сгушените в клоните врабчета.

По керемидите търкаляше лъчи
едно добро и много старо слънце.
Зюмбюлите примамваха пчели
със сините си дъхави качулчици.

Градът протегна улици и се събуди.
Препече хляба, пръсна аромат.
Два гълъба се караха до лудост,
за нещо, за което не разбрах.

Небето беше прясно и солено -
на мен такова точно ми отива!
Целувам вятъра и пролетното време.
В такива дни съм дяволски щастлива!

*цял ден си пея тази песничка kolko-mnogo-sa-decata-po-sveta.mp3 :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.