Вероятно...или може би не...

Ще се скрия в пролуката между вчера и утре
и до късно ще пиша безадресни писма.
Ще постеля море във най-тъмния ъгъл
а над него - свещичка - един лъч от звезда.

Ще мълча и ще пиша. Ще съм влюбена в някой.
Той ще знае езика на всичките облаци.
Само няма да знае къде да ме чака.
Но ще има усмивка за всяка дъждовност.

После той ще ме види - в отвора на времето.
Ще протегне ръка след безумното лутане.
Ще целуна дланта му. И докоснал небето,
ще заспи, уморен в топлината на скута ми.

4 коментара:

  1. Probably ... or maybe not ...

    I'll be hiding myself in a small crack
    just between yesterday and today
    though the addresee will simply lack
    all letters I'll write - something to say
    I'll spread getnle blue sea
    in the darkest possible corner
    and above it - a candle will glee
    as a star-ray in early morning

    Silent I will be and I will write
    but I'll be in love (I'm sure) with someOne
    He'll know the language (yeah, that is right)
    of all the clouds and the light coming from Sun
    but he won't know where exact
    to wait for me , to bring back my smile
    but he'll be carrying many, intact
    smiles for the rain in me, that makes me hostile

    Then somehow ... he will see me there
    I'll be standing in the crack of Time
    stretching his hand ,but not in despair
    after mad roaming ...to call me "mine"
    I'll kiss his palm so gently and tenderly
    he'll touch the sky (feeling my lips)
    he'll fall asleep , the heaven will send him
    a sleep very tight into my woman's dips ...

    ====================================

    I touched ... a bit ...
    not much ..You know ...
    It's me ...

    ОтговорИзтриване
  2. Красив копнеж, докосва и вълнува!*

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, че го усети с мен :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.