И пак не можеш да си сигурен...

Точно там, на ъгъла на пролетта,
на няколко пресечки преди лятото,
ще погледна към теб. За секунда ще спра.
И ти ще помислиш, че навярно съм вятър.

Ще премрежиш очите си, за да видиш добре.
/Или да не влизат във тях песъчинки./
А пък аз ще разроша със немирни ръце
тишината в косите ти. И така ще си ида.

Ще стоиш точно там, съвсем неразбрал
вятър ли беше, момиче ли беше...
А над тебе небето ще направи дъга
от дъжда във очите ти. И лъчите в сърцето.

4 коментара:

  1. трепереща, прозрачна и галеща
    така те видях

    ОтговорИзтриване
  2. значи макар и вятърна, не съм съвсем невидима :)

    ОтговорИзтриване
  3. And You still can't be sure

    Right over there, on the corner of Spring
    some crossings before the summer has come
    I'll look at you ,and maybe I'll wink
    and you'll think the wind this thing has done

    You will half-close your eyes , to see me better
    (or just not to let the sandy grits get inside)
    I'll dishevel the silence in your hair, (make it wetter)
    and then I will leave , without any sign...

    You willl be standing ,not knowing at all
    if It was a girl or the wind naughty fly
    and the sky over you will create a rainbow
    from the sunshine in your heart,
    ........and the rain in your eyes .......

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.