Пристигнах във съня ти най-случайно.
Не си ме искал, нито аз пък - тебе.
Но ето - имаше разветрени поляни,
а аз си имах ято слънчогледи.
И някак се получи.../като чудо:)/.
От думите ми никнеха вълшебства.
Разлиствах се по-жълта, и по-жълта,
а ти ме гледаше с таена нежност.
И никой не посмя да каже нищо.
Но то отдавна нямаше значение.
Безгласно и незримо се прегръщаме
във точката на всяко изречение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар