Само той...

Вятърът е истински безделник,
с ръце в джобовете и шапка на звезди.
Минава между сведените сенки
на къщите с олющени стени.

Позира пред прозорците, усмихнат,
и си подсвирква някаква мелодия.
Подгонва светлинките на такситата,
но се препъва във обувката на облака.

Понеже ми се ще да го целуна,
излизам на смълчания балкон.
Той идва. И дори ще пренощува
във светлия ми, малък куклен дом.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.