Съвсем, съвсем наблизо си...

Под перваза на прозореца заспа Денят,
стиснал в шепичка лъчи и малко вятър.
Над дърветата звездите шумолят,
сякаш със крилца. А на Луната...

На Луната ти си седнал и мълчиш.
Може би рисуваш лунни макове.
Може би дописваш някой стих.
Или просто си стоиш и ме очакваш.

Разкажи ме. Разкажи ме на небето.
То от облаци ще ни направи мост.
И по него аз ще стигна до ръцете ти
в някоя безкрайно звездна нощ...

4 коментара:

  1. Всеки твой стих е една малка приказка...

    ОтговорИзтриване
  2. Земно момиче и Лунно момче...Небето ще ги събере...

    ОтговорИзтриване
  3. You 're so very near...

    The Day got asleep Under the sill of the window
    holding in hands some wind and some rays
    the stars are rustling above the trees singing
    with tiny wings ... and this Moon there stays ...

    On the Moon you are sitting , silent and numb
    maybe you're drawing some Lunar Poppies
    in just a few seconds your lines will be done
    or you're sitting and waiting for me to drop in...

    Tell me about it .Tell me of Blue Sky.
    How It will build a bridge of its clouds
    I will walk on it, to reach you ( or I'll fly)
    in a night full of stars , under its shrouds...

    ОтговорИзтриване
  4. благодаря на всички :)
    Радвате ме!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.