Теб, когото...

И не, че днес ще бъда по-различна...
Напротив - същата съм си и гоня вятъра.
Съвсем не съм престанала да те обичам -
в мечтите си, копнежите и тъй нататък.
Но само малко се усещам по-наситена,
защото лятото прегърна раменете ми
и босите му стъпки в мен преминаха,
а песъчинките блестяха по нозете му.
И пареше асфалта по петите му -
стопено слънце - капчици жарава.
А аз все още искам да обичам
не само изгревите, идващи от ляво...
И не, че някога ще бъда по-различна.
Дори когато купесто - дъждовна
валя в очите си и те отричам
ще търся теб. Отново и отново...

4 коментара:

  1. You , whom I ...

    It isn't that I am different today
    I am the same ,and the wind I am chasing
    I haven't stopped to love you - I say
    in my dreamy desires and beyond where I'm facing

    But I feel a bit, just a bit less insatiable
    because the summer was embracing my shoulders
    and its naked steps passed in me, like a patio
    and its sandy grits on my legs got unfolded

    And the asphalt was so hot under my heels -
    some melted Sun , drops of sweltering gleeds
    I still want to love - although the wheel
    changes the sunrises from my left,maybe East...

    It is not I'll be ever and ever more different
    and even when I am like a stormy rain cloud
    I'm raining in your eyes, denying and sieving
    still looking for you , I have taken my vow...

    ОтговорИзтриване
  2. Разрева ме....Не знам защо...но ...уф... като магаре...Сигурно защото отново прочетох себе си...
    Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  3. хееей, не плачи, моля те!
    И аз те обичам! И те прегръщам ееееееееей толкова много!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.