Чакай ме...

Не ме сънувай тази нощ. Недей.
И без това сама ще дойда.
Направила съм впряг от ветрове
и някак съм уверена в посоката.
Ти спи спокойно. Аз ще долетя
през сребърните нишки на мъглата.
И цяла нощ до тебе ще стоя.
И ще се влюбвам в тебе без остатък.
Когато се почувствам уморена,
за малко ще се сгуша до гърдите ти.
Ще слушам пулса ти безкрайно дълго време,
чак до когато трябва да отлитна.
Ще те целуна. Някъде към пет.
Да бъда първа, още преди изгрева.
Ще ти оставя мъничък куплет,
за да си сигурен, че мен ме има.
Не ме сънувай тази нощ. Недей.
Аз вече полетях с криле от вятър.
Ако не вярваш - погледни небето.
Ще видиш силуета ми върху Луната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.