Повтарям се...за стотен път /поне/ :)

Не знам дали си чувствал топлината,
когато съм сънувала, че те целувам.
Не знам дали си шепнел думите ми,
когато дълго съм стояла будна.
Не знам дали дъждът ме е рисувал
по късните прозорци в тишината ти.
Не знам дали изобщо си е струвало
да те заключвам шепнешком в душата си...
Но знам, че ако мога да докосна раменете ти
със плахи, много плахи устни,
ще бъда най-щастливото момиче на планетата.
И няма да поискам да те пусна...

2 коментара:

  1. Е тук искам да помахам! Много ми хареса ;p
    Много нежно...
    одобрявам :)

    ОтговорИзтриване
  2. *маха сънено с ръка и се гордее, че одобряваш*
    :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.