Над твоя град живеят чудеса.
И всяка вечер слизат във съня ти.
Камбанките на вятъра звънят,
когато облаците нежно се прегръщат.
Луната пее в рокля от мъгли
и стъпките и блесват във водата.
Понякога не спира да вали.
Понякога не спира да е лято.
А някога аз слизам над града
и ти ме срещаш нощем. Непозната.
Но вярваш още. Вярваш в чудеса.
И тръгваш да догониш тишината ми.
И някога навярно ще ме спреш.
Навярно ще приличаме на влюбени.
Ще ме целунеш сигурно. За лека нощ.
И чак до сутринта ще ме целуваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар