Цветовете на едно индиго

Изгубена във нощната мъгла
една жена рисува по лицето си.
Рисува си измислени цветя
и прекроява самотата си във нежност.

Пришива си откраднато небе
и сигурно така се чувства светла.
Събира в шепи чужди светове
/защото няма собствена планета/.

Минава тайничко през моята дъга,
но стъпките и ми донася вятъра.
И после се облича със пера -
да надлети, навярно, тишината си.

Усмихвам и се. Нищо, че е тъжно.
Да бъде себе си - не и харесва.
Една жена се мъчи да излъже
не някой друг ... сърцето си.

1 коментар:

  1. The colours of the Indigo

    Lost in the night dark and in the mist
    a woman's drawing figures on her face
    She's drawing flowers - and imaginary kiss
    and cutting anew her loneliness in a grace

    She's sewing a bit of a stolen sky
    and maybe that's how She feels herself light
    She's gathering worlds, she doesn't know why
    maybe because she's no planet inside

    She's passing right through your rainbow
    the wind is bringing her own quiet steps
    feathers she's wearing , she neatly assembles
    trying to fly above Silence , she's wept

    I smile at her ... No matter that it's sad
    to be herself - she doesn't like it
    A woman is trying to lie (to feel glad)
    but how can she lie her own inner psychie

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.