Изгубена във нощната мъгла
една жена рисува по лицето си.
Рисува си измислени цветя
и прекроява самотата си във нежност.
Пришива си откраднато небе
и сигурно така се чувства светла.
Събира в шепи чужди светове
/защото няма собствена планета/.
Минава тайничко през моята дъга,
но стъпките и ми донася вятъра.
И после се облича със пера -
да надлети, навярно, тишината си.
Усмихвам и се. Нищо, че е тъжно.
Да бъде себе си - не и харесва.
Една жена се мъчи да излъже
не някой друг ... сърцето си.
The colours of the Indigo
ОтговорИзтриванеLost in the night dark and in the mist
a woman's drawing figures on her face
She's drawing flowers - and imaginary kiss
and cutting anew her loneliness in a grace
She's sewing a bit of a stolen sky
and maybe that's how She feels herself light
She's gathering worlds, she doesn't know why
maybe because she's no planet inside
She's passing right through your rainbow
the wind is bringing her own quiet steps
feathers she's wearing , she neatly assembles
trying to fly above Silence , she's wept
I smile at her ... No matter that it's sad
to be herself - she doesn't like it
A woman is trying to lie (to feel glad)
but how can she lie her own inner psychie