И е така необятно...

Разстилам кратки, сини разстояния
между далечни, жълти брегове.
Светът е нов. Неизживян е.
И тихичко във мен расте.

Навярно нищо няма да остане,
когато мигна със очи.
Но не сега. Сега е рано.
Сега съм люлка на звезди.

А ти какво си ми? Недоизмисленост.
И шепа сладка самота.
Вселената нашепва приказки
и в тях се случва Любовта...

4 коментара:

  1. And it is so ...endlessly

    I'm spreading short and bluish distances
    between so far laid and yellow beaches
    the world is new , unlived and existing
    and slowly growing and it - teaches me

    It will probably won't last a thing
    when I blink with my long woman's lashes
    but just right now, it is early to sink
    now I'm a swing of a star that simply flashes

    And what are You ? unfinished woman's thought
    a handful of sweet lonely night pure hours
    the universe is whispering , a bit ,so... a lot
    and right in it - Love blossoms ,just like a flower....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.