Просто усещане...

Разлистú ми сърцето със пръсти разнежени,
изпиши всички страници с обич.
Аз съм твоя (не знаеш ли?) от хиляди вечности.
Да съм нечия друга - не мога.

И не смея да питам закъснелите птици
теб дали са те виждали някъде...
Аз мълча и те топля - сълза под ресниците.
И умея ... Умея да чакам.

Ти целувай мечтите ми с устни-безплътия.
Остави ми по тях отпечатъци.
Аз за тебе превръщам нощта си в безсъние.
И във дом за надежди - душата си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.