Луната се нащърби. Остаря.
А по дърветата цъфтяха славеи.
Небето пак се влюби във Нощта
и сигурно до сутринта ще и раздава
с огромни шепи купища звезди,
парфюм от вятър, тъмносиня рокля.
Нощта ще се усмихва. Ще мълчи,
свенливо скрила погледа си в облак.
А аз ще си измислям сетива,
с които да улавям любовта им.
Ще ставам птица, лодка и жена,
която всеки мъж не би забравил.
Ще гледам дълго старата Луна.
А тя нащърбено към мен ще свети.
Когато ми омръзне да мълча,
ще си говоря с лунните човеци.
A feeling to share
ОтговорИзтриванеThe Moon got uneven and then it grew old
and the trees were blossoming with nightingales
the sky fell in love with the Night ( though quite cold )
and will give her till morning again prevails
it will give her so many stars with his hands
a perfume of wind and of dark night blue dress
the night will be smiling silently above land
hiding its eyes in a cloud (to caress)
I will fancy myself some different sences
that will help me feel and catch their love
I am a bird, a woman-boat (I've my chances)
that no man would ever forget (me and my stuff)
I 'll be watching for so long this old yellow Moon
and It will shine towards me , it will be eneven
and when I got tired to be silent ( not soon )
I'll be talking to Lunar men ( 'cos I really see them )...
Брилянтен стих. Когато чета поезия, винаги се изкушавам с идеи какво бих прибавила или махнала от определен стих. С твоите невероятни , уловени мигове и състояние това не би могло да се случи. Толкова съвършено са композирани , живеят и блестят като изгрев над морето.....
ОтговорИзтриванеЗа пореден път, пращам ти букетче от незабравки. Да ти напомнят с небесносините си, весели очи, колко красиво пишеш, и как стиховете ти остават в душата....
Ян, благодаря ти :)
ОтговорИзтриванеПринцесо, не знам какво да кажа...седя си тука изчервена и не знам...Мерси за незабравките :))