Избрала съм да е така...

Не помня залези, различни от онези,
в които птиците се влюбват до полуда.
По мислите ми правят малки белези -
като от повей на крило на пеперуда.

От тях очите ми приличат на небета,
в които синьото е дяволски ненужно.
И топля късче обич във ръцете си,
макар да знам, че сигурно е незаслужена.

Но помня само тези залези, безотговорните,
които идват и си тръгват. И не питат
дали без тях на мен ми е просторно.
Дали без тях ще мога да съм птица...

2 коментара:

  1. I have chosen to be this way ...

    I don't remember sunsets different than those
    in which the birds are madly falling in love
    they are leaving small scars into my thoughts
    a puff of air of butterfly ... ( or a dove )

    And they make my eyes look like skies - very deep
    where the colour of blue is needed No One
    a small piece of love in my hands now sleeps
    I may not deserve it, because everything's done

    I only remember these irresponsible sunsets
    that come and go , they don't ask any questions
    If I can feel the vast space without them
    Can I be a bird without them ? ...(no suggestions)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.