Не помня залези, различни от онези,
в които птиците се влюбват до полуда.
По мислите ми правят малки белези -
като от повей на крило на пеперуда.
От тях очите ми приличат на небета,
в които синьото е дяволски ненужно.
И топля късче обич във ръцете си,
макар да знам, че сигурно е незаслужена.
Но помня само тези залези, безотговорните,
които идват и си тръгват. И не питат
дали без тях на мен ми е просторно.
Дали без тях ще мога да съм птица...
I have chosen to be this way ...
ОтговорИзтриванеI don't remember sunsets different than those
in which the birds are madly falling in love
they are leaving small scars into my thoughts
a puff of air of butterfly ... ( or a dove )
And they make my eyes look like skies - very deep
where the colour of blue is needed No One
a small piece of love in my hands now sleeps
I may not deserve it, because everything's done
I only remember these irresponsible sunsets
that come and go , they don't ask any questions
If I can feel the vast space without them
Can I be a bird without them ? ...(no suggestions)
тенкс, Ян :)
ОтговорИзтриване