Подари ми този сън...

Постой при мен. След малко ще заспя.
Но ти не тръгвай. Остани до мене.
Виж - гаснат светлинките на града
и някак си звездите стават по-големи.
Усещаш ли как плахата ми длан
се сгушва доверчиво във ръката ти?
А вън една усмихната Луна
танцува в облаците, сякаш те е чакала.
Не тръгвай още...Остани до мен.
Незримо-истински, поискай да съм твоя.
Бъди ми тази нощ едно небе,
в което да покълна като полет.
Когато стъпя, босонога, във съня,
ме целуни. Аз искам нежността ти.
Не тръгвай още...Крехка е нощта
и устните и галят тишината...