За Луната, отново...

Тиха нощ...сякаш някой е скрил
всички звуци на много дълбоко.
Във небето смълчано премигват звезди
и приличат на мънички лодки.

А Луната сред тях е един параход
и издишва кълбета от облаци.
Натоварена с тонове най-различна любов,
тя безкрайно мечтае за още и още...

Сбира с поглед усмивки на нежни момичета;
малки думички, шепнещи галещо;
и сълзи на момчета, които обичат;
и целувки, с които Тя Него изпраща.

Как да спра да я гледам? Как да спра?
Тя единствена сигурно знае
как понякога ставам малка, земна Луна
и от обич до бяло изгарям...

2 коментара:

  1. About the Moon, Again ...

    A quiet night ... as if someone has hidden
    all the sounds so away , very deep
    In the sky many stars twinkle and dither
    resembling boats in a sea, (that is asleep)

    And the Moon among them seems like a big ship
    exhaling some puffs of whitish clouds
    burdened with so much and different love trips
    still dreaming of more , silent or aloud

    Her eyes are gathering all the girls' smiles
    tiny words that are echoing and whisper tender
    the tears of boys who know love never dies
    so many ksses she gives while She is sending

    How can I take my eyes off her face ?
    She is the One who probably knows
    How I become a small Moon in my days
    burning in white out of love, I suppose ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.