Тиха нощ...сякаш някой е скрил
всички звуци на много дълбоко.
Във небето смълчано премигват звезди
и приличат на мънички лодки.
А Луната сред тях е един параход
и издишва кълбета от облаци.
Натоварена с тонове най-различна любов,
тя безкрайно мечтае за още и още...
Сбира с поглед усмивки на нежни момичета;
малки думички, шепнещи галещо;
и сълзи на момчета, които обичат;
и целувки, с които Тя Него изпраща.
Как да спра да я гледам? Как да спра?
Тя единствена сигурно знае
как понякога ставам малка, земна Луна
и от обич до бяло изгарям...
About the Moon, Again ...
ОтговорИзтриванеA quiet night ... as if someone has hidden
all the sounds so away , very deep
In the sky many stars twinkle and dither
resembling boats in a sea, (that is asleep)
And the Moon among them seems like a big ship
exhaling some puffs of whitish clouds
burdened with so much and different love trips
still dreaming of more , silent or aloud
Her eyes are gathering all the girls' smiles
tiny words that are echoing and whisper tender
the tears of boys who know love never dies
so many ksses she gives while She is sending
How can I take my eyes off her face ?
She is the One who probably knows
How I become a small Moon in my days
burning in white out of love, I suppose ...
Благодарим...с Луната :))
ОтговорИзтриване