Когато бурята отмине...

Дойдоха ветровете-великани
и в техните невидими ръце
морето закипя и стана пяна,
а облаците - бягащи коне.
Зачаткаха копитата им по небето
и сивите им гриви се развяха.
А долу птиците прегръщаха дърветата
и търсеха почивка за крилата си.
Прозорците затвориха очи,
а улиците млъкнаха внезапно.
Очакваха дъждът да завали.
А аз очаквах да се скрия в тишината,
която изпреварва всеки гръм.
Да стана мълния - една резка в небето.
И всъщност, ми се ще да съм
мъничък белег във сърцето ти.

4 коментара:

  1. В моето си една неподражаема кълбовидна мълния,чиито стихове разбиват стените на замъка Тъга и ме пренасят Някъде над покривите на...света,където се чувствам повече от щастлива.И колко е живо всичко в твоето цветно кътче- улиците,прозорците ,облаците...
    Просто не искам да говоря...оставям се на полета който предизвика поредният ти уникален стих и ти благодаря от Пловдив до морето и обратно!!!Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Синя птицо , неподражаема си, както винаги !На кой би му хрумнало да оприличи облаците на бягащи коне .... ,а ветровете на великани . винаги успяваш да очароваш с щуравото си, необуздано въображение, от което обаче струи само нежност и позитивна нагласа.

    ОтговорИзтриване
  3. When the storm is gone ...

    And there came the winds - they were gigantic
    and in their heavy, invisible hands
    sea started boiling, foam as if from Atlantic
    and the clouds were wild horses above the land
    There hoofs started echoing into the sky
    spreading their gray manes all and around
    the birds hugged the branches, they didn't fly
    looking for rest for the wings in these sounds

    The windows then closed each woken eye
    the streets lost their voices all of a sudden
    they expected the rain to fall from the sky
    and I expected this silence to hide me
    the one that comes before every thunder
    and I wanted to be a lightning sharp in the sky
    in fact what I want is to find myself sunken
    a small scar in your heart , to remember me by...

    ОтговорИзтриване
  4. Кате, не знам какво да кажа...Просто ми иде да те напрегръщам!
    Принцесо, и теб!
    Искам да кажа, че с всеки изминал ден вашият град ми става все по-любим :) Страхотни хора си 'произвеждате' там :D Обичам ви!

    Ян, благодаря ти!
    И верно, че Пловдив ми става все по-мил, ама Бургас си е Бургас, нали така? ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.