Чети го със затворени очи...

Измислям тииии... поле по сенокос!
С парфюм от мента, мащерка и детелина.
След залез е, но още не е нощ,
и всичко е забулено във синьо.
Сега ще пусна шепичка светулки,
две щипки вятър и любов на вкус,
оркестър от щурци със пет цигулки,
които свирят малък нощен блус,
една Луна, която се усмихва,
и няколко разрошени звезди,
едно пакетче мое сърцебиене
и шепот на заспиващи треви.
Ти затвори очи и просто си представяй...
Ще се смутя, но пак ще те целуна
по ъгълчето на устата ти, във ляво.
И след това ще се стопя във въздуха.
Но ти ще имаш цялото поле,
светулките, щурците и тревата.
Ще имаш мен. Разбира се. И мен.
Какво като сега съм само вятър...