Чети го със затворени очи...

Измислям тииии... поле по сенокос!
С парфюм от мента, мащерка и детелина.
След залез е, но още не е нощ,
и всичко е забулено във синьо.
Сега ще пусна шепичка светулки,
две щипки вятър и любов на вкус,
оркестър от щурци със пет цигулки,
които свирят малък нощен блус,
една Луна, която се усмихва,
и няколко разрошени звезди,
едно пакетче мое сърцебиене
и шепот на заспиващи треви.
Ти затвори очи и просто си представяй...
Ще се смутя, но пак ще те целуна
по ъгълчето на устата ти, във ляво.
И след това ще се стопя във въздуха.
Но ти ще имаш цялото поле,
светулките, щурците и тревата.
Ще имаш мен. Разбира се. И мен.
Какво като сега съм само вятър...

3 коментара:

  1. liternet.bg/gallery/photo/
    autor/ia_lozeva/10_05/5.jpg

    ОтговорИзтриване
  2. Поиска ми се много егоистично да открадна малко билки от тази полянка, за сваря чай и да го дам след време на децата ми, за да оздравяват бързо. Мисля, че имаш безценна рецепта за детски настинки. Отивам да спя. Детенце съм тази нощ. Почнах да кихам. Ще си поръчам чайче :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси за картинката :)
    И наздраве! /за кихането :)/
    И лека нощ! За днес, понеже снощи май пропуснах:)
    А чай и билки подарявам!
    Остани дете, това е нещо, което много ценя у хората.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.